тик-так

Мисля си, календарите са долни гадове. И това дали имам време има ли изобщо някакво значение, когато това време бива пропилявано в мълчание.
Ще бягам, ще бягам. Не че имам някакъв друг избор. Изобщо, за какъв избор говорим, за онзи, дето преди човек винаги го имаше ? Е, сега го нямам, съзнателно си го изземам, конфискувам го, няма избор вече.
Нали времето е илюзия. Всъщност очакването на нещо е хиляди пъти по-убиващо от настъпването му. Тази малка смърт ще настъпи рязко, внезапно, една сутрин просто ще се събудя и ще бъде септември.
И нищо не мога да направя.
Затова бягам.