здравейте, аз съм Съдбата

връщаш си го за ония трите лимки, нали? можеш ли да си по-голяма кучка от това?
няма да стане обаче.

- Правилно! А аз съм истинската Съдба. Аз пиша сценария на тая есен!
- Точно така!
- Въпреки че не вярвам в нея.

Сценарият е следният:
той е в едно действие.
с една сцена.
сцената се казва "Импровизация"
...и няма реплики.

септември идва

всъщност знам, че всички още в момента, в който си помисля да ви спомена края на лятото, започвате да ми викате ужасено "Не! Не! Не, не споменавай това!"

И все пак, да. Септември идва. По случай случката наскоро препрочетох един от най-септемврийските си разкази - от септември 08. И в интерес на истината си го харесах и според майка ми той страшно си прилича с едно от нещата, които написах съвсем наскоро. Мисълта ми беше. Трите ми лято-изпращащи по настроение разказа.

...отварящи се в нова страничка, цъкайте спокойно.

Светулките са тъжни - септември 08. там е качен с работното си заглавие, защото забравих да го сменя.

Бялата стая - април 09, като се замисля го има и в Solitude. не чак толкова лято-изпращащ, но някак си ми напомня на август, а август си е... краят на лятото. соу.

Само понякога - август 09, от преди три дни. също с работно заглавие, пък аз може и да го сменя по някое време съвсем. засега така е добре.

а забелязвате ли колко рано съм станала днес? ^^

enough is not the same it was before

по дяволите.

the point of no return

Нали ги знаеш онези моменти, в които осъзнаваш, че ако се откажеш да участваш в играта, ще изгубиш хиляди пъти повече, отколкото ако участваш и загубиш накрая. Също като онази работа с "ако не рискуваш всичко, рискуваш дори повече".
Странно защо се сещам за онзи път, когато се обяснявахме за "ва банк".
Работата е там (колко само обичам този израз), че понякога е трудно дори да започнеш да играеш. Не защото не можеш да се решиш. Просто принципно е трудно.
Имам неприятното усещане, че изпускам някаква мъничка и адски важна подробност. Дразня се.
Пък лятото определено ме побърква, което е страхотно, освен това съм наясно, че есента ще бъде хиляди пъти по-откачена и че аз съвсем самичка ще й съдействам да бъде такава. Чувствам се изключително добре.
Домино-ефектът ми допада. Особено когато аз бутам първото блокче, а не лежа под последното.
Само трябва да бутна правилното такова, нали...
Най-лесният (и забавен) начин се оказва да ги изпосъборя всичките и накрая да гледам невинно. Какво пък, нали светът се върти около мен. А, да. И теб. *невинен поглед*

Работата е там, че искам да стигна the point of no return.
Омръзнало ми е до писък да се връщам.

(:

the world is spinning too fast for us windmills

...but it's okay.

Честит ми рожден ден на патерици! Няма нужда да ви казвам, че първите ми думи за тази година от живота ми са "Пожелавам си", нали.

Като подарък за рождения ми ден на патерици, ето ми една тотално откачена събота; очаква ме едно култово разкарване, звънене, говорене, вероятно изнервяне и подтичване след автобуси от градския транспорт. Ако накрая след цялата галимация се окажа някъде посред нищото (тоест някой от твърде многото квартали, които са ми тъмна Германия), и ви звънна разревана от нерви, не се шашкайте. Просто намерете хладнокръвно карта на Варна или направо ми кажете да се стегна и че голямата църква пред мен се казва Катедрала и просто явно мозъкът ми е отказал. Така че да давам на интуиция най-добре.
Слава богу, че автопилотът ми е включен от бая време вече.

Иначе, аз съм момичето, което преди 13 години ви затвори в килер, в случай, че не ме помните; якоо, Август явно ме обича, ако съдя по ненормалността.
В момента нещо като стоя и зяпам как последния конец, на който се държи света ми, всеки момент ще се скъса и ще се почне едно бясно въртене и подскачане. Нали знаете как е, като са ви държали на въже.

Би май мелник!

Мамка му, кафето ми е изстинало.

you are blowing my mind

1. Обичам да вали и наистина, наистина обичам люлки.

2. Прочетете "Лято" на Албер Камю.
3. Пет минути и шест секунди след четири сутринта на седми август ще бъде точно 04:05:06, 07.08.09. И такова нещо ще има пак чак след хиляда години! А това е рожденият ми ден. ^^
4. Този месец става половин година.
5. Изобщо не знам какво правя и това страшно много ми харесва.
6. Отсега нататък? Всеки ден ще правя по нещо, от което ме е страх. Идеята е култова, страшно ми харесва: всеки ден поне по едно нещо, което ме плаши. Каква колекция ще съм събрала само след месец!
7.Но представете си наистина ако не беше физиката. :)

Има вятърни мелници.