Не обичам да се мръква рано. Винаги имам усещането, че е по-късно, отколкото трябва да бъде. И някак си цялото ми желание да правя каквото и да било се изпарява още към четири-пет след обяд. Мразя да се мръква рано. Имам нужда да знам, че имам време.
Не обичам да ми е студено. Мразя да ми е студено. Страшно студенокръвна съм и лятото високите температури не ме бъркат, но изобщо не понасям студа. Ръцете ми и без това винаги са ледени, през зимата никакви ръкавици не могат да не спасят. Да не говорим, че и без това мразя ръкавици.
Всъщност мразя всякакви плетени дрехи. И ужасно се изнервям от това как косата ми се наелектризира от допира с повечето плетени неща.
Мразя дебели якета, ограничават ми движенията и ме карат да се чувствам тромава и скована.
Противно ми е онова усещане сутрин, когато се събудя и знам, че трябва да изляза от топлото си легло навън, и по улиците ще е пусто, студено и още тъмно, въпреки че ще е вече седем сутринта. И всички хора ще са заспали и замръзнали, и свити в някакви огромни дебели безцветни зимни якета.
Ужасявам се от леда по улиците. Направо откачам, когато трябва да мина през заледена улица. Никога няма да проумея как може хората да обичат снега и леда.
И зимното слънце. Кара ме да се чувствам болна. Студено е, под нулата е, и пече някакво измамно слънце, което само ти свети в очите, а изобщо не те стопля. Даже и метафорично си е гадно. Няма нито истинско слънце, нито истински облаци, когато е зима.
Освен това през зимата няма гръмотевични бури. Нито истински дъждове. Нищо не е както трябва през зимата.
И преживявам зимите единствено благодарение на Коледа - с лампичките, гирляндите, дрънкулките, песничките, картичките, подаръците и всички други шарени, светещи, весели коледни неща - цялата тази светлина и топлина някак си компенсират студа и мрака на зимата; благодарение мирисът на мандарини из колхозния пазар, който по коледа е по-силен от всякога; на прегръдките, които са някак си по-хубави от иначе, когато е студено, на усмихнатите хора, които те карат да повярваш, че студът не значи нищо и въпреки него всичко е наред.
И на още, още едно нещо: на обещанието за лято. Защото това е обещанието на живота.
In the depth of winter, I finally learned that, within me, there lay an invincible summer.
Аз бях, Декември: аз запалих светофарите -
и нищо в мен не ще е същото отново.
