неделя, 11 юли 2010 г.

танцувай, танцувай

Не, не искам сладолед, благодаря, не ми е топло, не се безпокой за мен, небето е синьо, вървя, вървя, вървя, каква красива градина и колко много цветове,
харесвам тази песен, защото звучи като танц.
Слънчево е, облачно е, слънчево е, дните бързат, пътят се изнизва под бягащите стъпала, колко много цветове, как само искам да танцувам, а аз тичам, тичам, препускам, нямам време; цветове и дъждове, облаци, часовници, разбити прозорци, напуснати къщи, хора, лицата, ръцете на хората, гласове, очакват нещо тези очи, препускащи, световъртеж от бързане и възможности, спри, спри, не спирай, не спирай, бягай, няма време.
Животът се изнизва под краката ми - и няма кой да спре света и времето; върни се, върни се, искам времето да спре. Искам светът да замръзне, вперил поглед в телата ни.

Ела. Ела да танцуваме.

2 коментара:

  1. Сред природата звука на нейния живот, птиците, шума от вятъра в дърветата е един незабравим танц така е.Действа много емоционално и зареждащо.Идват ти нови идеи и вдъхновения.Дните не спират да минават така неусетно.Няма как времето да спре или да се върне на зад, затова да не оставяме нещата за утрешни ден, а днес да покажем и да кажем колко обичаме близките си.Пишеш много красиво, поздравявам те за това.Дано по често срещам твои публикации.

    ОтговорИзтриване
  2. много хубав пост, както се казва късо но съдържателно, има такива моменти в които човек се чувства както да лебди във въздуха, живота е прекрасен хубаво е да се танцува да се почивства вятъра, дъжда, слънцето, движението живейте живота с радост и удоволствие защото той е един

    ОтговорИзтриване