what happenеd?
Постоянно сънувам влакове, ЖП линии и хоризонти, опнати между две редици планини и клони. Толкова много цветове, а аз дори не различавам тъмносиньо от черно.
Кой е цветът на надеждата?
Изпълнена съм мисли за вятър и очакване, и бягане, толкова много бягане, че ако започна да тичам, ще спра едва на ръба на способностите си
да те забравя.
Пишещите хора, ние сме вампири, ние изсмукваме живота от живителната му сила, от звуците, изтръгнати от сърцата и болките на човеците около нас, крадем ги, превръщаме ги в банални редове от букви. Веднъж написани, важните неща изгубват своята стойност, защото може да ги прочете всеки; значение има само това, което не може да бъде описано. Опиши любовта ми правдиво и ще ми докажеш, че тя не значи нищо за теб. Опиши колко съм наранена от факта, за да го прочетат стотина други и да са съпричастни, защото и те са изпитвали същото, и ще ми разкриеш колко банални са чувствата ми.
Опиши как звучи гласът ми, когато плача, и той ще стане клише. Опиши цвета на очите ми и той ще се превърне в матрица. Опиши усещането за близост между телата ни и всички ще знаят, че и ние сме като другите.
Опиши ме и аз ще престана да съществувам.
Ненавиждам пишещите хора.
"Плача, докато пиша тези редове" е цитат от "Морето, морето" и почти дословно от едно писмо, над което аз плаках това лято, отдавна, преди век, когато светът още имаше смисъл. Изумително е колко бързо замъците на живота ти могат да се срутят и да се слеят с пясъка по безкрайната линия на бреговете - няма север и компасите са безсмислени.
Пиша глупости.
И искам поне веднъж да не бързам заникъде - но нямам време. Къде си, минало, в което всичко беше просто ? И колко по-сложно ще става? Далече, далече, преди много, много години, живели един цар и една царица, и те никога не са имали нищо общо с моята приказка.
Обичам те, живот, но нямам време. Нямам време да изживявам миговете си по-дълго, отколкото им е писано. И бързам, и бързам, и тичам, толкова много тичам, че ако успея да спра преди края,
сигурно пак ще е късно. Нямам време. И никога повече няма да имам.
Животът е хубав и простоватичък. Какво се случи, което го накара да изглежда толкова оплетен и безнадеждно неразбираем, какво се случи?
Събуждам се, отварям гардероба, и се чудя какво ли да облека. Какво ли, наистина.
А кой е цветът на надеждата?
Така се случва:
dance dance dance,
invincible summer,
losing my religion
Времето бърза твърде много.. може би затова не е достатъчно, за да се спрем и да разплитаме конците, в които сами сме се оплели. А цветът на надеждата не зная кой е, но се надявам да си открила своя, понеже май това ни е най-нужно. Надежда, че ще успеем да бягаме достатъчно бързо, за да уловим времето.. а може би и щастливия край.
ОтговорИзтриванеВремето е нещо, което ние сме си измислили и неговия недостиг е пълна илюзия. Ние трябва да сме господари на своето време, не то на нас!
ОтговорИзтриванемного ми харесва тови блог, аз мисля че трябва да продължиш да пишеш, защото пишеш хубаво, а хубавото винаги е хубаво да се споделя с останалите, много успех през новата година поздрави и до скоро
ОтговорИзтриванеКой е цветът на надеждата зависи от очите, които го гледат. Нещо като в квантовата физика наблюдателя променя наблюдавания обект като го прави субективен. В крайна сметка си остава въпрос с различни отговори между които няма грешен. Не съм съгласна, че думите опростяват нещата и ги карат да губят смисъла си щом бъдат описани. По-скоро описанието разкрива само част от нещата и поставя нови неразрешени въпроси.
ОтговорИзтриванеВсе няма време, времето е нещо, което е наше, но не можем да си купим от супермаркета. Това, което си написала е чудесно. Но толкова бързо прескачащи мисли и емоции карат и моите мисли и емоции да бързат. Не улавям една или по-скоро ми е трудно да уловя само една и да я споделя като мнение. Това, което отеква в мен е "влакове, ЖП линии и хоризонти, опнати между две редици планини и клони", " И бързам, и бързам, и тичам, толкова много тичам, че ако успея да спра преди края, сигурно пак ще е късно. Нямам време."...
ОтговорИзтриванеОще една прескачаща мисъл, която успях да уловя: "Опиши ме и аз ще престана да съществувам". Някои неща са толкова неуловими, непресъздавими, че думите ги обгръщат в твърде груба обвивка. Колко е трудно да опишеш човек..., колко е трудно да отговориш на въпроса защо ме обичаш... Странно защо тези неща са ни толкова трудни, дори когато ни е лесно да обичаме?!
ОтговорИзтриване"Животът е хубав и простоватичък. Какво се случи, което го накара да изглежда толкова оплетен и безнадеждно неразбираем, какво се случи?" Случи се това, че пораснахме, че не сме невинни деца. Вече сме големи, имаме мнение, имаме безброй материални и нематериални желания, за това пък нямаме мечти. Нямаме мечти, защото вече не вярваме в чудеса. Вече не вярваме в приказките, в които доброто винаги побеждава... В нас се появяват емоции и чувства на притежание, завист, злоба, ревност... Света си е същия - простичък, но ние сме сложните...
ОтговорИзтриванеМного красиво пишеш, много вдъхновяващо и романтично. Съгласна съм с това, че веднъж написани, важните неща изгубват своята стойност, защото може да ги прочете всеки, значение има само това, което не може да бъде описано, а любовта колкото и да се опитваме да пишем за нея и да я обясним, тя все си остава не разбрана и не доизказана, просто защото няма как да обясниш какво чувстваш."И искам поне веднъж да не бързам заникъде - но нямам време." забързани в своето ежедневия пропускаме хубави мигове, които ни се случват, нямаме време да осъзнаем какво ни се случва.Всеки ден сме изправени пред такива избори, дори и какво да облечем сутрин. Надежда......тя е във всеки един цвят, няма как да я определим само с едно нещо, тя е всичко около и вътре в нас.
ОтговорИзтриванеПишеше много красиво и силно."Пишещите хора, ние сме вампири, ние изсмукваме живота от живителната му сила, от звуците, изтръгнати от сърцата и болките на човеците около нас, крадем ги, превръщаме ги в банални редове от букви."разкошна сравнение.Кара те да се замислиш.Именно като напишем нещата може всеки да ги прочете и понякога силният смисъл и значение за теб се губи, но пък има нужда да се сподели."Събуждам се, отварям гардероба, и се чудя какво ли да облека. Какво ли, наистина. А кой е цветът на надеждата?" Като се замислим с това наше чудене имаме толкова много дрехи и не знаем какво да облечем, а по света толкова много гладни и боси. Цветът на надеждата е този, който ние искаме да бъде, той е вътре в нас.
ОтговорИзтриванеКолко жестоко звучи "Пишещите хора, ние сме вампири, ние изсмукваме живота от живителната му сила, от звуците, изтръгнати от сърцата и болките на човеците около нас, крадем ги, превръщаме ги в банални редове от букви.",но е и толкова истинно.Силно ме накара да се замисля като прочетох "Нямам време да изживявам миговете си по-дълго, отколкото им е писано", май ни е вродено каквото и да ни се случва особено ако е приятно ние да удължаваме или поне да се опитваме да удължим този момент, като по този начин може да пропуснем нещо от ще красиво.Пишеш много смислено и вдъхновяващо.Не спира!
ОтговорИзтриванеСънищата са странно нещо.Интересна е статията и дано да спреш да ги сънуваш, явно има нещо неразрешено в живота ти.
ОтговорИзтриванеПоздравления и от мен за страхотният и интересен блог и тази заинтригуваща статия.Пишеш добре, тази част..." Далече, далече, преди много, много години, живели един цар и една царица, и те никога не са имали нищо общо с моята приказка. Обичам те, живот, но нямам време. Нямам време да изживявам миговете си по-дълго, отколкото им е писано. И бързам, и бързам, и тичам, толкова много тичам, че ако успея да спра преди края, сигурно пак ще е късно. Нямам време. И никога повече няма да имам." показва живота който водим ние самите.Все бързаме за някъде и сякаш пропускаме да изживеем щастливите ни мигове .
ОтговорИзтриванеСтрахотни вдъхновяващи редове сподели с нас, благодаря ти, този откъс "Изумително е колко бързо замъците на живота ти могат да се срутят и да се слеят с пясъка по безкрайната линия на бреговете - няма север и компасите са безсмислени.Пиша глупости.И искам поне веднъж да не бързам заникъде - но нямам време. Къде си, минало, в което всичко беше просто ? И колко по-сложно ще става? "Вечно все за някъде и за нещо бързаме, явно така сме устроени да живеем. Ужасно е да видиш как се развалят замъците и мостовете,които си градил с години.
ОтговорИзтриванеПишеш много искрено и красиво, за което те поздравявам и се надявам да не спираш никога да го правиш. Харесва ми тази част"Опиши колко съм наранена от факта, за да го прочетат стотина други и да са съпричастни, защото и те са изпитвали същото, и ще ми разкриеш колко банални са чувствата ми.Опиши как звучи гласът ми, когато плача, и той ще стане клише. Опиши цвета на очите ми и той ще се превърне в матрица. " пишеш как може да се опише болката която се вижда, уви тя няма как да бъде описана, но поне може да бъде разказана и малко да ти олекне.Колкото и да ти казват, че те разбират, човек може само да предполага ако не е имал същите съдби.
ОтговорИзтриванеМного ми хареса написаното! В днешно време наистина само бързаме. И аз усещам абсолютно същото - все не ми стига времето, все не успявам да усетя вкуса на щастието, не успявам да се насладя на момента, защото няма време. А времето е нещо, което ние сме си измислили. Превърнали сме се в консуматорско общество, което все изисква и все е недоволно. Не, не пишеш глупости. Много вдъхновяващо и зряло разсъждаваш за много неща от живота. Нещата наистина се усложняват с всеки изминал ден вместо да се опростяват с напредването на технологиите, които трябва да ни направят живота по-лесен...
ОтговорИзтриванеНаправи ми впечатление и това изречение "Опиши как звучи гласът ми, когато плача, и той ще стане клише". колко неща в живота са станали клишета. Дори, когато казваме на любимия "Обичам те" думите звучат като клише, защото сме ги чували много пъти и вече не будят в нас онзи трепет на първото "Обичам те". Незнам дали сте се замисляли за това, но след дългогодишен брак или връзка хората наистина приемат много неща за даденост и много от изречените думи звучат като клишета. Но какъв е изхода от това, какво е решението?
ОтговорИзтриванеКакво направи света толкова сложен? Това е хубав въпрос, но ние дори не си даваме сметка колко сложен е станал живота ни. И също както теб всеки от нас се събужда, отваря гардероба и се чуди известно време какво да облече. Това е така може би заради големият избор, който имаме. Ако имате две ризи и два панталона няма да има много какво да се чудите да облечете, просто взимате чистите. Но когато света ни предлага толкова богат избор нещата стават сложни. Трябва да вземе предвид твърде много фактори преди да вземем решение. Това почва малко да ми напомня на Матрицата с Нео, мисля, че в третата част засягат темата за това имаме ли избор или не, тоест свободни ли сме или не...
ОтговорИзтриванеМного правилно си написала това със замъците....." Изумително е колко бързо замъците на живота ти могат да се срутят и да се слеят с пясъка по безкрайната линия на бреговете - няма север и компасите са безсмислени. Пиша глупости. И искам поне веднъж да не бързам заникъде - но нямам време. Къде си, минало, в което всичко беше просто..." в един момент имаш всичко и следващият миг може да го загубиш така е, затова нека да ценим хората до нас и да даваме колкото се може повече от нас, за да не съжаляваме в даден момент.Миналото нека си остане минало и да живеем сега и тук.
ОтговорИзтриванеСъгласна съм, че....." Опиши любовта ми правдиво и ще ми докажеш, че тя не значи нищо за теб. Опиши колко съм наранена от факта, за да го прочетат стотина други и да са съпричастни, защото и те са изпитвали същото, и ще ми разкриеш колко банални са чувствата ми. " много е красиво и ако бъде написано на лист хартия пуснат в плик и по пощата колкото и старомодно да е в днешно време, със сигурност ще бъде запомнящо с и ще трогне всеки.пишеш много силно и красиво поздравявам те за стилът ти.
ОтговорИзтриване